Това е продължение на темата от “Последното място на България по недоверие…”, тъй като въпросите, които се засягат там са от изключителна важност. Те далеч не се отнасят само до един проект, а до целия НПО сектор. Ако в този сектор действа една компрометирана система, това нанася щети на гражданското общество и всички ценности на които то се основава.
Като сглобим мозайката от факти става ясно, че е наложително започването на дебат за Срива на доверието на обществото към българските неправителствени организации.
Този дебат очевидно е закъснял, след като ясно си вижда проблема и достигнатото дъно в отношението на обществото към НПО.
Факт е, че важен участник в този процес – финансиращите органи – са проспали времето, когато се е вървяло към деградация на ценности, организации, подбор на проекти и на организации, които да се финансират. Възможно е не всички – но значителната част от донорите не са били наясно какво се случва.
Финансиращите организации в значителна степен са финансирали този поход към дъното – факт, който няма да се хареса на данъкоплатците в никоя страна, но не може да бъде скрит.
През проектите финансищите организации са помагали за укрепването на една среда, която можем да наречем корупционна. Всеки проект, който попадне при организации, работещи в мрежи на зависимости, помага за утвърждаването на тези мрежи, за отстраняване на незавивисими НПО и ескперти – това е среда, в която корупцията съществува устойчиво. В този смисъл, борците срещу корупцията и самата корупция много добре започнаха да работят съвместно.
Дебатът е необходим и за това, че сегашните нива на недоверие поставят в една група всички български НПО. Това не е справедливо спрямо една част от тях, които не се сред “утвърдените НПО”, които работят коректно и трябва да бъдат отделени от другите, които теглят целия сектор към дъното. Ние не знаем каква е тази част и какви са тези дялове, тъй като няма независимо и задълбочено изследване на сектора.
За да се установи точно размера на проблема и за да се намерят адекватни решения, доверието трябва да се анализира ни ниво отделни проекти – това ще позволи да се види къде точно е проблема и ще очертае граница между коректните организации и другите, чиято активност произвежда недоверие.
В НПО сектора в България не е някакъв остров на демократичните устои. Достатъчно време е оставен да работи по един порочен начин и да формира свое СТАТУКВО, не по-различно от другите надстроечни сфери.
Затова смятам, че този дебат е наложителен и ще е добре да започне от тук, а не някъде отвън.