Това е анализ, който няма да се хареса на “политиците”. Защото те живеят в друга реалност. В тази реалност е важно какво мислят те за себе си и какво мислят те за другите политици. В техните възгледи много място за обикновените избиратели няма – а това са 90 на сто от хората.
-
Една от съществените причини за сегашното състояние на страната е продължилото десетилетия отсъствие на половината от българите от изборния процес. Така развързват ръцете на спекуланти, търговци на гласове и на влияние, манипулатори и други подобни. За тях е лесно да купят и да продадат хиляда души. При 10 хиляди е трудно, при 50 хиляди – невъзможно. След периода на задължително гласуване и 99 на сто активност – отиване в другата крайност – 30 на сто гласуващи. Обратното би било по-мъдро поведение на обществото ни – ако тогава гласуваха 30 на сто, а сега – 90.
-
Друга важна причина: “Реформаторите” от последните години реформират законите така, както дяволът би реформирал Евангелието.
-
Българският избирател има право да избира само от кръга на “НАШИТЕ ХОРА”. Това не е свободен избор.
-
На юристите трябва да отделим специално внимание – те са приятни хора, но трябва да стоят в ъгъла на пленарната зала.
-
Късата памет
-
Ботев и днешните ни избори.
Ако вие сте от хилядите, които чувстват, че нямат избор:
Първо, преодолейте презрението си към така наречените политици и гласувайте.
Не е лесно, но го направете. Благодарение на вашето действие системата ще заработи по-правилно. Демокрацията е само празна дума, ако свободната си воля изразяват само 15-20 на сто от хората.
“Така наречени” – защо? За всички професии в България има образователен ценз и за да работиш се изисква оценка на твоята грамотност. Не и за политиката – там може да отиде всеки и да управлява цяла държава. Не ви ли изглежда като поредния абсурд?
Второ, ако сте нормален българин и българка, никой не ви е платил да гласувате и нямате роднина в някоя листа – тогава е задължително да гласувате.
Така вие ще се ръководите само от интересите на страната, на хората като вас. И няма да позволите да натежи избора на платените избиратели и тези, които са поставени в някаква зависимост и не могат да упражнят свободната си воля. Така помагате и на тях – мотивирате ги да се освободят.
Трето, не гласувайте за никоя от т.нар. големи партии или тези, които досега са били в управлението.
Така ограничавате достъпа на “лисиците до кокошарника”. Те имат готови изградени мрежи за влияние и могат да започнат да крадат веднага. Решението е да изберете някоя от другите партии – сред тези, които не са били на яслата, понякога попадат свестни хора. В сегашната ситуация и средата в партиите, вероятността свестните хора да бъдат изолирани, да напуснат сами или да бъдат отстранени е голяма. Но все пак ще им дадем шанс, който може да се превърне в нещо по-голямо.
Ако вие направите тези три неща, ако ние ги направим, ставаме част от решението и началото е поставено. Чудеса няма да се случат веднага (но е възможно). Резултатът е, че един здравословен процес ще е започнал. И нещо много важно – с ваше участие и благодарение на вас.
Как работи изборния процес?
Избирателите отиват да гласуват в деня на изборите, след едномесечна кампания и след един ден за размисъл. Предполага се, че са мислили мъдро и информирано и са взели напълно самостоятелно решение кого да подкрепят на изборите.
Целият този модел е добър и работи, когато избирателят има избор. Но когато няма – този модел е безполезен или по-правилно – той е вреден.
Билбордовете, освен че повтарят едно и също “Купуването и продаването на гласове е преспъпление”, те предлагат едно и също – безпринципна политика против интересите на народа. Дори когато нещо се случва в полза на хората, то е направено с користна цел – защото ценностната система на т.нар. политици е прогнила.
Това, че “Купуването и продаването на гласове е престъпление…” нищо не означава – търговията с гласове си върви. Спокойно можеха да казват и тук “Тютюнопушенето убива, откажете се сега”. Такъв тип избори наистина убиват държавността.
Държавата е голям работодател – пряко и косвено. Това е проблем, защото партиите го използват като инструмент за поставяне в зависимост на стотици хиляди души.
Мениджърите на големите фирми са също послушни и биват активно използвани за въздействие върху работниците и техните семейства. Едно от престъпленията на управляващите групировки е, че пречеха и продължават да пречат на създаването на независими предприемачи, които могат да изтеглят напред както икономиката, така и политическата система.
Защо няма избор?
Нали има листи, нали има хора и те са различни, поне по снимките е така.
Подходът при съставянето на листи е един и същ при всички партии. Той е партизански и това законът им го позволява. По такъв начин няколко души партийни активисти избират едни хора за участие в листи, определят кой ще е водач на листите и точка. В този процес няма гражданско общество, няма обсъждане с общноста. Подборът е затворен и ограничен в кръга от “наши хора”. Понякога играят театър, наречен “вътрешно партийно обсъждане”, което е бутафория.
Този подход го умножаваме по броя на участващите в изборите партии и получававаме едни листи от НАШИ ХОРА, за които на избирателите им се предлага да гласуват.
Дори когато има гражданска квота, подборът за нея се прави от партийните активисти на общинско или национално ниво. Вие може да смятате, че гражданинът Х има качества за народен представител, но той просто не е в листите.
Да обобщим – сега българският избирател има право да избира само от кръга на “НАШИТЕ ХОРА”. Това не е свободен избор.
Ако има партия, която в действителност иска промяна – законите за изборите и за политическите партии трябва да имат напълно различна философия. Сега такава партия няма.
Зависимите хора
Когато работи тази порочна практика “НАШИ ХОРА ДА ИЗБИРАТ НАШИ ХОРА” – много лесно се внедряват такива, които са зависими – от икономически кръгове, от посолства и от всеки, който иска да влияе на политиката на местно или национално ниво. По този начин може да се стигне до такива зависимости, че цели институции в България да работят за чужди, частни, корпоративни интереси и против българския национален интерес. Или да бъдат съставени от некомпенетни хора, които също ще са зависими, но дори и да има възможност, не биха могли да свършат нищо в полза на хората – защото не могат. Примерите и от актуалната политика са много.
До обобщим – сега при избори сме изправени пред две възможности: да изберем зависими или некомпетентни или и двете заедно. Какъвто и избор да направим, попадаме на една от тях. Изборите в сегашния им вид са капан.
Юристите в парламента
Участието на юристи и адвокати в листите и парламента трябва да бъде силно редуцирано. Те са основни носители на разпада и липсата на политически морал.
Юристите трябва да бъдат използвани с експертиза, но не и при вземане на крайните решения.
Има един монолог на Дани Де Вито в един стар филм, монологът се отнася за адвокатите – трябва да го чуете, казва много верни неща. Има и стари вицове, като един, където Св. Петър иска от дявола да му услужи с адвокат, че в Рая нямало нито един.
Един добър юрист може за защитава еднакво успешно всяка от две взаимно изключващи се хипотези. Тези им качества са несъвместими с политическия морал и затова трябва да бъдат използвани много внимателно. Техния достъп до законотворчество трябва да бъде ограничен и гледан под лупа. В България няма закон за лобирането и то се използва по всевъзможни престъпни начини.
Да обобщим отново. Юристите за много приятни хора, но трябва да стоят в ъгъла на пленарната зала и да говорят само ако бъдат попитани нещо.
Защо между партиите нннннннннннняма изключения?
Въпрос на генезис – на произход. Така наречените големи партии стават нещо като обекти с гравитационно поле. Те привличат малките и те, които са уж нови, уж чисти, стават като тях много бързо или вече са – от самото начало. Използват същите практики, същия подход, същата мотивация. Става така, че започват да борят корупцията с повече корупция, престъпността – с друга престъпност и т.н. Завърта се порочен кръг и резултатите са “още от същото”
“Нашите престъпници са по-готини” – Това е посланието, който ни изпращат – не буквално, но зад лозунгите стои това.
“Големите партии” са големи като финансиране, като брой депутати, но като политически идеи са нищо – те нямат такива, нямат изградена политическа ценносттна система и нямат идеология. Припознават за свои няколко клишета, но целия фалш се вижда веднага. Левите партии утре са десни и обратно – десните са леви. Всички тези неща тук са само лозунги и нищо повече.
Тези, които наричат себе си патриотични имат профил, който точно отговаря на Ботевия “Патриот:
“Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа братя
а душата на народа!
И всекиму добро струва,
Само знайте, за парата…”
(Цялото стихотворение: http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/patriot.htm)
И пак Ботев:
Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то?
- Патриотизмът на дяда владика.
От тези думи на Ботев ни делят 150 години, но са също толкова актуални и към днешния ден.
Близката история показва къде отидоха подобни патриотични формации – в нищото. Ако имаше нещо здраво у тях биха оцелели. Хората са различни, но моделът е същия.
Зелените са нови и наистина зелени. Екологичната политика, устойчивост на природата и средата са важни. Но липсва устойчива идеология, яснота и визия – тук в голяма степен е въпрос на дългосрочно виждане за развитието на обществото и икономиката. Такъв възглед у зелените липсва, те не са си намерили и мястото в политическия спектър. Има напрекъснато лутане, в което сякаш губят посоката и създават усещане за хаотичност и зависимост. Като цяло блуждаещите партии лесно стават зависими. Така страната ни остава незащитена и изложена на риска да бъда управлявана така, както по време на Чернобилската авария.
И на микро ниво има работа, която никой не върши – всеки български град има нужда от модерна екологична политика, особено големите и най-вече София. Но “зелените” в България имат “по-важна” работа – да търсят себе си.
Определено НЕ всички са маскари.
Знаете вероятно, че Всевишният може да спаси един цял град заради само един човек. Порочната партийна система, подбора, мотивите, деформираните ценности – всичко това прави партиите прогнили от самото им създаване. Всичко, което пряко и косвено се отнася и има връзка с партийния модел трябва да бъде реформирано из основи.
Въпреки това, този модел има “бъгове” и това са свестните хора, които се появяват там. Те са нашият мотив да гласуваме – с преференция за такъв човек. Той е някъде там, в малките формации, които не са участвали във властта, може би в дъното на листата, някъде там.
Тук няма да се позоваваме на авторитети като Кисинджър или други от такъв ранг. Брус Лии има един израз “Бъди вода, приятелю”. Ние, избирателите, сме водата, която може да измие недъзите на системата. Не можем да стоим някъде в ниското и да чакаме да се превърнем в блато.
Това е към тези, които убедено не гласуват. Тези, които убедено не правят нищо.
Късата памет
“Политиците” имат къса памет (навсякъде слагам кавички, ако случайно забравя, моля сложете ги вие). Те искат и ние, избирателите, да имаме къса памет – ако може по-къса и от тяхната. Те искат част от техните биографии да бъдат забравени и изтрити, в колко партии са били, какви позиции са заемали – често обратно на днешните. Изобщо късата памет е важно условие за съществуването на днешния политик.
Те искат да не познаваме историята, чрез тях и до учебниците стигат само парчета от орязана история, така че и децата да бъдат възпитавани в късопаметни рамки. В учебниците например, има половин или една трета Ботев. Геният Ботев като цялостна личност го няма там.
Какво може да направи избирателят – да им опреснява паметта достатъчно често, да бъде информиран и да опитва да види и да покаже цялата картина. Това опресняване на паметта трябва да е непрекъснат процес. Изборите са важна част от него – те за “политиците” трябва да са нещо като шокова терапия. Тази терапия няма да е успешна с 30-40 на сто активност.
Да не забравяме най-важното – възможностите на обикновения човек да промени нещата към добро не са много и затова трябва да ги използваме. Това изисква да преодолеем презрението си към политиката в деня на изборите и да гласуваме.
