Проучване: Как се управляват градовете. България.
Кратък преглед на кампанията за местни избори в една община – Стара Загора.
КАМПАНИЯ ОТ ФЛАЙЕРИ
Ако отделите време и прочетете брошурите и флайерите, вероятно и вие ще си зададете въпроса – Дали повечето от тези кандидати не се явяват на избори с единствена цел просто за да ги ЗАГУБЯТ? От всички брошури лъха умора, липса на идеи, сивота на текстовете. Дори лицата на хората в листите излъчват умора и апатия.
Основното средство на партиите да разпространят липсата си на идеи и визия в тази кампания са флайерите – което преведено български означава „хвърчащи листове“. Те не си правят труда за по-обширни програми. Аргументът им – никой не чете дълги програми. Това е лесно оправдание и невярно. Част от хората – не голяма – четат програми. И ще споделят това, което са прочели там с други хора, ще направят своя анализ.
Но за партийните ръководства е по-лесно – да не ги пишат изобщо.
Тук са прелистени са масовите листовки брошури на по-големите формации, които се очаква да превставляват над 90 на сто от общинските съветници и от които да бъле избран кмета на общината.
1. Брошура на БСП за България. Снимки на кандидатите за общински съветници. Текст: Само клишета и лозунги. (Бюлетина 1)
2. Брошура на ГЕРБ – СДС. Снимки на кандидатите за общински съветници. Много клишета – просто тяхната брошура е в по-голям обем. (Бюлетина 7)
3. Брошура на Възраждане. Само клишета и лозунги. (Бюлетина 42)
4. Брошура на ПП – ДБ. Снимки на кандидатите за общински съветници. Само клишета. (Бюлетина 66)
Ако си направите експеримент и размените имената на партиите нищо няма да се промени – брошурите си приличат, както и шатрите, в които на главната улица се представят партиите.
Как изглежда един лист на произволен кандидат за общински съветник: „Казвам се (име) и работя като (професия). Кандидатк съм за общински съветник от (партия) и разчитам на Вашата подкрепа с номер (бюлетина).
Следва дежурното и безсмислено „Купуването и продаването…“
ЛИПСА НА СОБСТВЕН ПРОФИЛ
Когато някой наистина се стреми към позиция във властта, той ще покаже собствен профил, ще покаже различни идеи и различна политика. Нищо подобно не се забелязва при тези избори.
Ако привърженици на някоя партия се бяха събрали и просто брояха от едно до… номера на бюлетината – като абитурентите – дори това елементарно действие би разнообразило картината.
КОРУПЦИЯТА – ЛИПСВА КАТО ТЕМА В КАМПАНИЯТА
Тази тема липсва. Изглежда сякаш са взели общо решение да я пропуснат.
Тя беше една от темите, която най-често беше в обръщение последните години – сега напълно липсва в разгледаните брошури. Каква е причината – вероятно не са сметнали, че за общината това е проблем или са решили, че борбата с нея трябва да се води на централно ниво.
По този въпрос и управляващи и опозиция са напълно в съзвучие – по-точно липса на звук.
В действителност корупцията е съществен проблем по много причини, но една от най-важните е, че където има корупция, няма конкуренция, няма пазар, пазарните механизми не действат. Резултатът от това е разпространяваща се посредственост във всички сфери – от административното обслужване, до качество на услугите, качеството на ремонтите и строителството.
В самия излборен процес корупцията се проявявава в купуването на гласове и в политическите назначения, което пък влошава качеството на управлението на различни нива, включително и в частни фирми, където политическите партии успяват да „нагласят“свои хора.
Но местните ръководства на партиите не се сметнали корупцията на проблем, с който трябва да се занимават..
МЕСТНИ ИЗБОРИ – БЕЗ МЕСТНА ИНИЦИАТИВА
Освен, че са разположени в сивата зона, кампаниите на отделните партии, доколкото ги има са безлични приличащи една на друга, както си приличат и шатрите, които са издигнати на главната улица. Сама снимките и лицата на различни – всичко друго е „копи-пейст“
Избирателните кампании се градят на национално ниво – това е голям абсурд при едни местни избори. Много от партиите сами лишават местните си организации от инициатива, правят ги безгласни фигури, лица от билбордове без собствен глас. Това им дава добра основа за оправдания – при лоши резултати всеки има с кого да се оправдава. Централното ръководство се опрадвава с местните, а местните – с централата. Изглежда че това ги устройва.
Общото за всички партии – никаква местна инициатива, никаква креативност, много хора от листите сякаш са обсебени от това да видят лицата си там, на някой билборд, да си поиграят на политици, после и „да паднат и да бият пак ще се напият“. И всичко приключва.
Когато така правят всички, резултатът е посредствени резултати за всички и посредствено управление на града и общината.
Гражданите къде са в тази картина? Никъде, тях ги няма. Но от тях се очаква да гласуват за някои от посредствените кандидат. Но не масово, партиите нямат интерес от масово гласуване. Те говорят за някакви митични твърди ядра. За много от тях ще бъде изненадващо да разберат, че там където мислят, че има твърдо ядро се окаже, че няма никой.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО…
Освен, че е престъпление, то си продължава – но и опозиция и управляващи с това не се борят. Може би защото трябва да се борят със себе си. В новините се появява някоя информация за купуване на гласове – срамежливо, някъде в дъното, далеч от „хедлайн“ – новините. Не се споменава партия, веднага бива забравена и потъва безследно в потока.
Всичко това щеше да е просто една приказка с лош край, ако не бяха потърпевши всички избиратели – онези 90 на сто, които не са свързани с партии. Те трябва да си зададат въпроса – ако кампаниите са сиви, безидейни и посредствени – какво ще бъде управлението? Отговорът се разбира от само себе си.
freeIN Center