Последното място на България по доверие на обществото към НПО. Случаят с един проект на Фонд “Активни граждани” и отвъд него.

“Качественото изпълнение на всички проектни предложения, финансирани по Фонд Активни граждани България и достигането на заложените в тях цели и индикатори е от първостепенна важност за нас…”

Цитат от писмо на българския екип на “Фонд Активни Граждани”, 10.07.2020.

Операторът на Фонд Активни граждани България високо цени всяко мнение и обратна връзка по отношение на управлението и изпълнението на проектите, финансирани в рамките на фонда. В тази връзка Вашето мнение като експерт, участвал за кратко в изпълнението на един от тези проекти, също се разгледа внимателно от екипа на Оператора на Фонда.

Цитат от писмо на ръководството на “Фонд Активни Граждани”, 14.09.2021.

Показателен факт от писмата е, че “гражданите” не присъстват и не са никаква страна, нито обект на някакво внимание – споменати са само в заглавието на организацията. Това е още един от отговорите, защо сме там, където сме.

Друг факт е, че получаваме средно по едно писмо на година – очевидно темата и въпросите, които повдигаме не представляват нещо важно… Интересно е колко късно българският оператор на ACF ще осъзнае необходимостта от сериозен дебат по поставените въпроси. А тези въпроси са базови – финансираните проекти в полза да гражданското общество ли работят или против него? Утвърждават ли демократичните ценности или подкрепят статуквото от миналото?

Къде сме ние?

Въпросът е стандартен, а краткият отговор е: На дъното.

Блатния елемент тук не е случаен, но той има и друг смисъл – екипът на сайта подкрепя опазването на застрашените блатни видове.

По критерий “Доверие” НПО в България са “в дъното на самото дъно” в глобален план. Т.е. ако дъното на доверието има някакви нива, България е на най-ниското. Това не е изненада, нито единствената класация, в която водим от долу нагоре.

Но НПО (Неправителствените организации) в България като сектор и като отделни организации не си задават въпроси като този. Предпочитат да съществуват в среда на самодостатъчност, която те сами са си създали. Гражданите често са само фон за това, което се случва в резултат на реализирани от НПО проекти.

Как се случва това и защо остава “незабелязано”?

С времето е изградена формална система на отношения, която използва бюрократичен модел, копиран от държавните администрации в България (които никога не са реформирани). Този модел е изцяло компрометиран. Затова и мястото на българските НПО по доверие към тях е “дъното” според глобално проучване на Галъп (Gallup).

В един от профилите на тази класация страните са разделени на две групи – Top 10 и Bottom 10 (десет на върха и десет на дъното). България е последна от тези на дъното, или най-точното определение е, че ние сме “на дъното на самото дъно”. Доста българи вече са свикнали с такива оценки. И НПО очевидно са свикнали, вероятно дъното вече им изглежда комфортно място. Може би се надяват на нова проектна линия, за “излизане от зоната на дъното”…

Въпросът, който изглежда риторичен – дали финансиращите организации, в това число Фонд Активни граждани, също са свикнали с последното място и са го приели като норма?

Технологията да стигнеш дъното и там да ти харесва

Ако сте запознати с кухнята на НПО, сигурно имате изградена  хипотеза на база собствен опит – как се случва това? И каква е технологията да стигнеш дъното, да останеш там задълго и да започне да ти хареса.

Технологията «На дъното» включва система от правила, създадени да управляват и контролират проектите. Характерното за тези правила е «много отчетност» и «никаква ефективност» – така кратко биха могли да бъдат описани. На практика те позволяват един проект да има нула ефективност или дори по-ниска, ако е допринесъл значително за срива на доверието в НПО.

Технологията задължително включва зависимости. При местните организации, които “са утвърдени”, също така утвърдени са тежките им зависимости – от местна власт, от фирми и всичко, което държи някакви лостове на влияние. И никакви ценности на гражданското общество нямат значение на този фон. Пречупени през тези зависимости, целите на всеки проект и всяка конкретна дейност се деформират.

Стената

За да са там НПО, това говори за устойчива тенденция, която не започва сега, нито от един проект като ACF / 238 на фонд Активни граждани [2], а много преди него. Този проект е просто още една тухла в стената. А тази стена е пречка хората да припознаят и развият автентично гражданско общество и организации. Когато в Източна Европа някои стени формално паднаха, възникнаха други като тази. Това е стена между НПО и Обществото. Разбира се, този поход към дъното на световните класации е струвал много. Защото тези стени са скъпи.

Фондовете би трябвало да го анализират, но всеки проект е допринасял за издигането на тази стена, от която НПО имат интерес. Тази стена предпазва НПО от Обществото. То е по-добре да не се меси в работата им, нито да се интересува каква е ефективността на реализираните проекти.

Ако от една страна финансиращите институции не се интересуват от този въпрос, а от друга и обществото не проявава интерес – условията са идеални за създавана на блато , в което се развиват интересни биологични видове като българските НПО.

Без тяхно знание, работещите хора в нашите общности са финансирали през данъците си тези проекти и съответно – тези процеси.

Важен извод е, че тази стуация е

Резултат от правилата

и регулациите, по които се управляват проектите.

Затова няма да е справедливо да се хвърля вина върху една НПО – защото тя просто се възползва от възможностите, които “правилата” дават. Една тухла няма вина за цялата стена, но също и факт, че тухлите нямат интерес стената да падне.

Какво показва анализът на един случай – проект ACF / 238?

Проект ACF / 238 e “Застъпническа кампания за социални жилища и жилищни терени в общините Стара Загора, Пловдив и Марица” и се изпълнява продължение на 18 месеца от октомври 2019 г.

Той показва, че на практика се е наложил един сгрешен модел на подбор, финансиране и контрол. Резултатът от този  сгрешен модел  е, че всички (почти) са губещи.

Доколко случаят ACF/238 е типичен, или е изключение – това би трябвало да е обект на друг анализ. И каква част от проектите работят като имитират дейности, далеч от идеите и ценностите, заради които съответните програми, които финансират проекти са създадени. Но тези въпроси изискват отговори.

Практиката включва задължително “Имитация”

НПО (Неправителствени Организации) са достигнали до нов вид “професионализъм”: При него имитирането на дейност, нагласяне на отчети, манипулативния подход към хората са се превърнали в достойнства, които им помагат да съществуват в този си вид. Ако се появи “експерт”, който може да отчете едно събитие, без да се е случвавало изобщо, това ще бъде много високо оценено.

Този подход и действащите правила позволяват:

• Организация, която не е автор за проекта да получи договор за неговата реализация. На практика българският оператор на Фонд Активни Граждани сключва договор с така нареченият “бенефициент”, без да се интересува от това, че този бенефициент няма нищо общо с проекта. А това е рецепта за некачествена и формална работа. Това е един от многото дефекти в действащите правила или просто НПО бюрокрация, за която това е норма.

 

• Екип, който е далеч от духа на проекта и не вярва в смисъла и необходимостта от него, се задължава да работи по него в продължение на месеци и години.  Резултатът е умножаване на недоверието.

 

• Да се провеждат формални събития – като еднодневна конференция, която продължава 111 минути и др. (Ако тази група организации, произвеждащите отчети и приемащите ги, живеят на някоя друга планета, може би тези минути са наистина дни и месеци – въпросът може би е неизследван)

 

• Да се провеждат пресконференции, в която основни гледните точки и ключови участници отсъстват. Представената чрез медиите информация манипулира общността, за която (на хартия) се работи.

 

• Ниска или отсъстваща компетентност по сферите, с които проектът се ангажира да работи. Единствено уважаваната компетентност е “изработването на отчети, които могат да бъдат приети без проблеми”. Експерти, които държат на репутацията си, е нормално да не искат да участват в такъв порочен модел на работа.

 

• Позволяват интересите на общността да се поставят на последно място – вероятно най-важното следствие от всичко.

 

За да се случва това с един проект като ACF / 238, означава, че то е позволено и действащите правила го толерират и правят от него практика. Колко масова е тази практика – това е важен въпрос, който изисква отделно внимание. Сега можем да кажем, че ако беше изключение, нямаше да сме на дъното.

Чудесните НПО конференции

“Утвърдените” НПО имат “Утвърден” антураж от хора, които те канят, когато трябва да организират конференция по някаква тема. Темата няма значение, нито компетентността на тези хора. Важното е да има присъствие, зала изглеждаща пълна, и снимки.

Идват около 30 души, които са наясно, че участват в имитация на събитие и никой не си прави илюзии, че от това има някакъв смисъл.

Това е известен факт и затова хората, които действително биха могли да са полезни и имат експертизата, избягват участието в тези имитиращи събития.

НПО в България натрупаха доста опит. Те си формираха едно цинично отношение към обществената реалност. За тях и без това от конференции няма смисъл, затова формалното им провеждане си е направо задължително. В случая с проект ACF/238: 30 души, 111 минути, малко снимки, по възможност без конфликтни гледни точки да не се развалят отношенията с властта (това е една от задължителните зависимости), кетъринг и готово. Еднодневната конференция е приключена.

Този подход се е наложил като норма, а опитите да се прави както трябва – за отклонение.

Тъй като това не може да се скрие от общността – сривът на доверието в подобни организации и НПО като цяло е логично следствие.

Удобните НПО пресконференции

НПО са на път да постигнат съвършенство – да направят много конференции и пресконференции, и да не кажат нищо. Това само на пръв поглед изглежда лесно, изисква се много опит, много спечелени проекти, усвоени средства и утвърдени позиции на местно ниво. Така може да се постигне нулев ефект върху конкретната работа и ново дъно по недоверие сред общността. Общността няма глас, тя не може да даде пресконференция. И тъй като недоверието никой не го измерва, това за тях не е важно. Керванът от НПО каруци си върви – какво повече могат да искат. И проектите си вървят, финансирането също. Т.е. мечтите на българските НПО са реализирани (особено на утвърдените НПО). И никой да не споменава за граждани, граждански права, демокрация!

НПО пресконференцията изглежда така (в случая с проект ACF / 238):
Обявява се без много шум. Канят се ограничен кръг медии, по възможност минимум. Подбират се участниците, които могат да говорят без да казват нищо, отклонява се участието на евентуалните представители на общността или експерти, които имат какво да кажат. Малко снимки за отчетите, и готово. Пресконференцията минава незабележимо, както е организирана.

Възможните решения

Ако някой прояви воля и здрав смисъл да въведе някаква логика, която поставя интересите на гражданското общество на първо място, няма да е трудно да го направи. Това са само няколко идеи в тази посока:

• Подборът на проекти и на организации трябва да се отвори и да позволи истинска конкуренция на идеи. Сега действащият подбор генерира клиентилизъм и посредственост. В тази сфера пазарът на идеи не работи. Много НПО всъщност живеят още по времето на социализма. Механизмът трябва да дава възможност на организация, създадена днес, да стигне до договор за реализация на нейната идея.

 

• Необходимо е въвеждане на вътрешна конкуренция при значими проекти.

Това ще предотврати възможността един малък екип да се обедини около правенето на отчети и фотосесии и “да забрави” за смисъла и за интересите на общността.

• Независим анализ на ефективността на всеки проект.

Това лесно може да се реализира при наличие, както казахме, на добра воля, или на “политическа воля”. Всяка дейност и всеки проект имат точно дефинирана целева група. Едно обективно проучване сред тази група, направено от независима страна, ще направи всеки проект в пъти по-ефективен и ще помогне да се отделим от дъното на поредната класация. Просто трябва да се даде възможност на общността да каже какво в действителност е свършено и какъв е ефекта от него.

• Да се постави като приоритет ефективността пред отчетите.

Не на последно място, това ще даде възможност на креативните и стойностни хора в организациите наистина да работят. Няма съмнение, че хората и организациите от проект ACF – 238 и не само те, ще заменят имитацията с истинска работа в полза на местните общности, когато са поставени в едни нормални условия. На мястото на сегашните, които позволяват всички тези “НПО практики” да съществуват и да ни държат на дъното на глобалните рейтинги.

*   *   *

Въпрос: В случай, че една значителна част от НПО / НСО в България работят по описания тук начин, как това се отразява на развитието на Гражданското общество?

——————————-

[2] Фонд Активни граждани, или Active Citizens Fund е създаден  с цел чрез него Исландия, Норвегия и Лихтенщайн да финансират проекти в Европа, чрез които да се укрепват демократичните ценности и гражданското общество и да подкрепя включването, демокрацията и активното участие.