Сбогом на талантливите маркетолози и рeкламисти и добре дошли на посредствените!
И след като дойдат, започват война срещу добрия вкус
Може би сте забелязали, че от време на време големи (за българския пазар) фирми започват свои рекламни кампании и “наводняват” побличното пространство с образи, послания, цветове. Това се случва по магистралните билбордове, в градовете, на екраните на компютри и телефони…
За щастие, по туристическите пътеки и по зимните плажове няма от тях – места, където все пак можете да се отърсите от нашествието им. Но това може да се промени, ако някой от загубилите мярката рекламисти се сети за тези места.
Тези кампании са добре финансирани, скъпи, ракламните бюджети са високи. Затова пък ефективността им е ниска, но пораженията, които могат да нанесат са значими и затова си заслужава да се спрем на тях.
Сега си представете, че тези рекламни кампании разпространяват безвкусица, посредственост и също така, са грозни. Това означава, че милиони хора са подложени на атакуваща посредственост, надничаща отвсякъде. Това на практика е война срещу добрия вкус.
Оценката на щетите може да е доста заплашителна. При положение, че такива кампании се повтарят често, ефекта върху съзнанието на много хора вероятно е разрушителен – почти никой не прави подобни прогнози и анализи. Така наречените органи за “защита на потребителите” са дълбоко заспали за въпроси като този.
По някаква причина (неизвестно каква), авторите на такива кампании са горди с посредствената си продукция – не можем да ги виним, някой им плаща, одобрил е преложения подход.
По някакви причини (също неизвестно какви), в рекламните среди се настанява ешелон от посредствени и самодоволни експерти, произвеждащи… посредственост – това, което могат.
Фирмите, които използват такива кампании се вълнуват от един въпрос, и той е “Има ли ефект от нашата кампания?” Не питат за “посредствена”, защото те не знаят, че е такава. Отговорът е – ефектът е такъв, каквато е кампанията – посредствен. С посредствена, макар и скъпа кампания, не могат да наложат успешно нито нов продук, нито нова марка.
Единствените доволни хора в случая са посредствените рекламисти – освен всички други следствия, по този начин те се увеличават, стават повече и от там – посредствеността в публичното пространство също расте.
Затова трябва да се казва достатъчно ясно – “рекламистите са голи”. Защото не е луд, който “изяжда” рекламните бюджети. А тези рекламни бюджети ги плащат отново крайните потребители през по-високите сметки.
Такива кампании обикновено за загубили всякаква мярка и критериите им са снижени или липсват. Ако ти предлагат да поръчаш храна, се настаняват на екрана и не дават възможност да пропуснеш рекламата, което е стандарт. Ефектът от това е голямо число ядосани потребители, които изпитват досада и си казват “може да поръчам от другаде, но не от тук”. Така тези кампании провокират протестно поведение на клиентите, които бойкотират съзнателно техните продукти и услуги.
Така парите за тези рекламни кампании работят срещу това, което рекламират. Има още една причина за този ефект – посредствените рекламисти смятат, че всички клиенти също са елементарни.
Но в крайна сметка няма добра новина – публичното пространство е заето от безвкусица и посредственост и това за хората и за социалната среда никак не е добре.
freeIN Blog Team