В България имаме много избори и никакъв избор. След седмици ще имаме (14.11.21) два избора в едно. Как да действа българският избирател в лабиринта от партии?
1. Да гласува за промяна – това е същността на демокрацията. Ако няма промени сигурно е, че се образува блато.
2. Да действа лоялно към България – лоялността към партия е грешка.
Както е известно, българи има навсякъде, което означава, че някои наши сънародници пътешестват из необятната Галактика. По време на тези пътешествия им се случва да участват в избори, които последните времена са доста често явление. Това прави належаща необходимостта от “Пътеводител на галактическия гласоподавател” (Заслугата за заглавието е, разбира се на Дъглас Адамс).
Бях на предизборна среща в село. Малко село, в ъгъла на галактиката, от него нататък няма път за никъде. Забравено от всички, с 20 жители и много зелени хълмове, но не е в Африка. В България е.
Политиците понякога се сещат за такива села преди избори – но дори и в такива периоди на политически активности, това става рядко – водач на листа в село с 20 души. Те няма да имат и секция, а ще гласуват в съседното село.
Гледам към срещата няколко дни след нея и се чудя на «таланта» на политиците (или както казва Бен Джонсън, «дивя се»), както и на търпимостта на нас, хората към това – 1-2 часа хаотични приказки по общи принципи на управлението, на колите и дим да ги няма.
Хората споменават обикновени ежедневни условия за бита си, които остават нечути. Това е време за поемане на конкретни ангажименти, водене за записки и обвързване със срокове – нищо подобно не се случва на тази среща и на много други. А този водач на листа беше от по-образованите, все пак държи на някакви принципи.
А в селото искат магазин за хляб, работещо осветление по единствената улица, място за новото читалище, малък църковен храм. Искат къщата – музей на прочут техен земляк да е дайстваща, е не като сега, затворена и неуредена – освен красивата природа, това е единствената забележителност. Искат питейна вода – защото не стига до доста къщи.
Тези неща ушите на политика от жълтите павета не ги чуват.
Затова избирателите трябва да имат стратегия, която да накара, дори и тези от жълтите павета, да си отварят ушите и да чуват по-добре.
И така, как да действа избирателя:
Първо, да гласува.
Второ, да тръгва към секцията информиран и да не разчита на плакатите, разлепени по коридорите на изборните помещения.
Трето, да гласува за партия, която е способна да направи промяна – или такава, която имаш шанс да го направи. Тази партия трябва да е различна от управляващата в момента.
Третото е важно, тъй като за да работи демокрацията, промяната е ключа. Застояването на власт създава политическо блато, в което се раждат много политически пороци. Затова смяната на това блато с течаща река е винаги добро решение.
Тази кратка стратегия не е панацея и лекарство за всички дефекти на управлението, но със сигурност ще помогне да се върви към подобрение. Тъй като 99 на сто от избирателите в България не членуват в партии, а просто искат да живеят по-добре.
Това може да стане, като действат.